OpenFest Габрово 2010

Следващия openfest в град Габрово е планиран да се проведе на 28.04 (28 Април – събота), а ако в последствие има промяна в датата веднага ще бъдете уведомени. Зададоха ми въпроса „Втори фест ли ще правите тази година, изглежда малко прибързано“. Не, фестът тази година се проведе успешно, просто покрай натрупания досега опит решихме, че е по-добре от рано да е определена датата на събитието за да има повече време за реклама, а през това време да изграждаме програмата и да действаме по организацията.

Радостна новина е, че много хора искат да допринесат към организацията и провеждането на следвaщия openfest – това значи, че интересът към събитието и софтуер с отворен код значително се е засилил, както и че организацията ще е на много по-високо ниво. Няма точно определена организация (например LUG – Linux User Group), която провежда събитието. В това се крие силата на openfest – обединяват се хора с еднакви интереси и цели и изграждат едно отворено общество.

През изминалото време успяхме да разберем грешките и пропуските в организацията от миналата година. Създадохме много нови идеи и поставената ни цел е една – да проведем един още по-добър openfest, да ориентираме посетителите му към нещо по-добро и да докажем, че отвореното общество може. За тази цел трябва да се обединим в едно. Затова ще се радваме всеки един от вас да се включи по някакъв начин към организирането или провеждането на това събитие, било то със спонсорство, реклама, дори като го посетите. Ако имате някакви идеи, мнения или искате да допринесете за събитието може да се свържете с мен по всяко време.

Докъто четох коментарите в блога на Стефан реших да не коментирам, тъй като по нашумелостта покрай това събитие имам чувството, че някои хора ме гледат вече на криво и съм им антипатичен. Затова вече гледам да си спестявам въобще всякакви приказки, даже ще пиша в блога само тогава, когато имам да кажа нещо важно, а не някаква обичайна глупост. Като софийския фест едва ли ще се получи, но на Габровска област смятам, че държим фронта. И все пак да си кажа ако съм прав, че с нищо никой не искам да засягам, а който иска да се сърди – тези дни за глупости теглих сиктиря на една камара хора….

Между другото искам да благодаря на пичовете от Русе и особено на stylius, който не само за този, а и за предния фест още в ранните етапи си предложи помощта.

Open Fest София 2009

С голям зор, проблеми и нетърпение отидох на openfest-a в София. Сутринта се събудих в 4:30 и пуснах компютъра да проверя нещо и да twitt-на, а в същото време Fedora ми сигнализира за updates в kernel-a, но нямах много време за това реших да го отложа за друг път. В 5:30 тръгнах към автогарата за да мога да си хвана автобуса в 6:15. Времето беше супер, бях единствения човек на пътя и за малко да изпуснем рейса. Всъщност сутринта въобще не бях в настроние, тъй като предната вечер се скарах с една камара хора и то заради глупости. Аз не занимавам никой, но за сметка на това те ме занимават с глупости, които дори не ме интересуват и пак аз съм идиота – това ме накара да тегля сектиря. Та заради лошото ми настроение седнах си сам, а и принципно обичам да си пътувам сам и в последствие се поотпуснах. Веднага като слязохме на автогарата и отидохме до спирката за да хванем 413, някакъв луд нещо ми мънкаше под носа и ме гледаше като надрусан. Впечатление ми направи контрола на градския транспорт – никой не ти гледа билета (е, изключвам проверките), а тук в Габрово съм свикнал да гледам контрольори – даже вече може да сe каже, че съм отвикнал, защото втора година не използвам градски транспрот. Както и да е, като пристигнахме разбрахме, че сме подранили и за да не пречим на организаторите решихме да поизчакаме отвън. Направих няколко снимки на сградата (днес фотоапарата се оказа най-големия ми приятел, макар и да не присъствах на OpenART), след което се засякох с хората от СпейсБг, а като влязохме iffi седеше на входа усмихната – чак като я видях ми се оправи настроението. Имах чувството, че освен мен още доста хора мяха намръщени, но както казах с времето се отпуснах. Та така както се усмихва невинно какво да ви кажа – сладурана Запознах се и с доста други хора, с които сме си комуникирали само онлайн, някои от които netcutter (голям пич – поне по бързата ми преценка де), Силвина и т.н.  други не съм ги познал, а за някои хора имам чувството, че леко ме отсвириха, но винаги ги има такива…. Абе все готини хора. Относно лекциите бях леко раздвоен къде да присъствам. Слушайки румънеца от Adobe доказах, че не съм толкова зле с английския за колкото ме мислят нашите (ама върви им обяснявай на хората на средна възраст дето и една дума не знаят от английския), даже напротив – разбрах всичко казано от него, макар, че моята цел бе лекцията на Мариян и зала Пловдив – BSD conf. Наистина първите две лекции от BSD панела бяха интересни, както и лекторите им. И аз се включих в разговора и поради един възродил се спор, ако мога така да го нарека, обменихме координати с единия лектор. За другите лекции от зала София все нещо стана, че да закъснея за тях и после трудно наваксвах докъто разбера за какво говорят, но все пак присъствах и някои отделни моменти ме караха да се чувствам готино. На повечето лаптопи, от които се задвижваха презентациите беше инсталиран windows, но лаптопа с RHEL нямаше как да не ми изпъкне в очите, като фен на това дистро. Имаше и виртуални машини с CentOS и т.н. Да не ви казвам как от 2 етаж 5 минути слизах до 0-вия Първо натискам 1, после се сещам, че не е този и натискам -1 и най-накрая 0 та взех, че се върнах там където трябва Ннай-очакваната от мен лекция за изкуствения интелект в системната администрация на Мариян наистина беше супер – изпълнена с хумор, заинтересованост, а и той знае как да си говори така, че да привлече вниманието. Откакто изпълни лекцията си на габровския openfest доста ме впечатли. И понеже от всяко IT събитие, което съм посетил имам нещо за спомен, за моя радост се сдобих със значка и лепенки на wordpress. Мислех и книга да си купувам, но малко не ми беше по джоба. Общо взето това е, всичко беше много добре. Понеже в 5:00 е последния рейс за Габрово, след лекцията на Мариян потеглихме към метростанцията откъдето хванахме метро към …. и аз не знам къде, крайната цел беше централна автогара, където имах среща с едни познати. На връщане в рейса като пич си седнах сам най-отзад и един досаден тип с мустак от ромски произход, вунящ на цигари и алкохол първо седна пред мен, след това обиколи още няколко седалки, вдигаше си краката, ляга абе не знам още какво прави. Каквото и да направя, при всяко сменяне на песен, при всяко бъркане в чантата той ме гледаше тъпо. Абе изтраях два часа и половина. Като слязох от автобуса и тръгнах към вкъщи се почуствах малко странно или даже приятно. Времето отново беше хубаво, леко подухваше, по пътя отново нямаше много хора. Тука е скучно, спокойно, но ми е комфортно. Тези дни ще отида да извадя снимките, макар, че много ме е яд, защото има още място в лентата, а аз си мислех, че е превъртяла (нещо съм се объркал – май трябваше да посетя OpenArt-a ). Wifi имаше, но лаптоп нямах – следователно нямаше от къде да пиша в twitter и прочие и тъй като фотоапарата ми не е цифров (SKINA) едва ли ще качвам снимки, но ще можете да гледате записите скоро

Безсъние again

Кой идиот ме накара да пия три кафета тази вечер? Ама то така като сервитйорките не могат да смятат и ми връщат повече отколкото съм дал…ядох, четох книга, reader-a, twitter и какво ли не още – заспиване няма….Много скоро започваме организацирането на следващия openfest в Габрово и не защото съм организатор заявявам, че се очертава доооста интересно. Подготвил съм много нови неща, подаръци, имам много нови идеи и т.н. Първо ще определим датата за да има време за реклама, а не да стане като миналата година. Мислейки си за лекцията „Why Linux Sux“ проведена на OpenFest Русе ми дойде много свежа идея за моя лекция, която няма да е супер суха като тази, която изпях миналата година – направил съм я с майсторлък и хумор и не е само техническа. Смятам, че и като лектор ще се изявя много по-добре, тъй като вече знам какво е и няма да ми пука особено, а и както казах лекцията ми няма да е толкова сдухваща. Разбира се тези дни (можеби след като се върна от феста в София – 90% ще съм там) ще има малко информация на официалната страница на събитието. За наша радост тази година има много желаещи да помогнат за организирането. Не бъди мухльо – включи се и ти xaxaxa

Между другото каква ирония – днес установих, че в София тези дни има повече хора, с които мога да изляза отколкото тук. Първо, че повечето ми познати са вече студенти там и второ, че тук всички са болни….

Възстановяване на изтрити демони в CentOS

Все още не съм инсталирал новия CentOS  5.4 на харда и си стоя с Fedora, но за сметка на това като излезе реших да си го кача на виртуална машина и по този начин даже ще мога да експериментирам повече. Пък и имам проблеми със сата диска и лошите сектори. Пусках fsck, badblocks и какво ли не друго, но нямат махане. Та играя си аз с оптимизирането на centos-а и незнам с какъв акъл въобще го направих с rm изтрих една камара демони за да не се стартират отново, но покрай тях заминаха и демоните за интернета и хардуера (Network, Haldaemond, Messagebus). Главно реших да използвам виртуалната машинка за игра с ssh, но как да го използвам като изтрих мрежовите демони? За да ги възстановите ви е нужно само инсталационното CD. След като го монтирате изпълнете следната команда:

• rpm -qf /etc/rc.d/init.d/network, откъдето трябва да получите следния изход:

initscripts-8.45.30-2.el5.centos

• rpm -Uvh --force /път/дo/инсталационното CD/CentOS/initscripts-8.45.30-2.el5.centos.i386.rpm

Това ще инсталира отново необходимия пакет

При мен проблемът е, че изтрих и демоните, които отговарят за монтирането на преносими медии, но все пак ако и вие сте толкова тъп, че сте изтрили и тях нищо не ви пречи да ги монтирате ръчно (преносимите медии). В крайна сметка нямате голям избор, тъй като нямате интернет

cool day

Много рядко мога да кажа, че съм имал хубав ден. Като изключим, че на урока едвам не заспах всичко беше супер. Преди няколко дена реших, че е крайно време да си променя стила на обличане и походката – разкарах изсулените дрехи и панталони и си купих нови. Вчера цяла нощ се чудих как да заспя и нямах търпение да се видя в друга светлина. Събудих се, вдигнах бритона и заминах към даскало. Много се изпълних – отвсякъде чувах „много си готин тей“ „оо неска много яко си се барнал“ и т.н. Снимки бих качил, но за скапания ми телефон няма кабел. Ако и днес не ни бяха пуснали в грипна ваканция щях да си взема бележка и пак да не ходя. Ако поработя и върху оптимизма си ще е супер, но не мога – в повечето случеи съм си песимист, или реалист? Не вярвах, но до последния час взеха, че го изпяха – „обявявам грипна ваканция от 3-ти до 6-ти“. Не ми върнаха контролното по математика, което е супер, защото и там пак съм се издънил. Съобщиха ми, че има възможност тази събота аз и още няколко човека да отидем на openfest София с поети разноски относно билетите и придружител. Един ден по-късно пък би трябвало да бъда на firefox парти в Габрово, но до утре вече трябва окончателно да решим къде ще се проведе. Ако питате мен най-добре си е на домашно, но……Не знам, защо но усещам, че днешните тинейджърки почна ли да им пея чалга или да им пиша припеви от чалга песни много се кефят – другото нещо, променено в мен, е че започнах да слушал и малко чалга (май като я слушам не се сдухвам?). Стигнах и до още една теория – ако не харесваш някого особено, тръгнеш ли с него в последствие започваш да го харесваш.

Естествено два часа след това се намери кой да ми скапе настроението и всичко ми е криво.

untitled women

Това е една доста болна тема. Преди малко един съученик ми написа следното:

• Как е ******** Натупаха ли го вече?

• Не знам, защо, заради неговата ли?

• Да, яко ще го тупалят

Винаги съм бил на мнение, че ако едно момиче не те харесва, а харесва друго момче няма смисъл от бой – не можеш да я накараш да те харесва, да не говорим за впечатление, макар да съм го правил и аз го смятам за безсмислено. В този ред на мисли се замислям „брей колко проблеми изникват заради едно момиче“ (надявам се, че user-те от женски пол, които четат това не се озасягат). Между другото тези дни едно момиче от моята гимназия не ме оставя намира – постоянно ми пише глупости, за които въобще не е в час, че пък и на всичкото отгоре ми прави забележка как флиртувам. И към нещо конкретно, което ми написа „Като искам нещо не се отказвам от него“ и другите глупости, които ми изпльока, искам да споделя, че не ме интересуват тъпи осмокласнички, които се ебът със всеки втори, слагат една камара грим и ми се правят на недостъпни! Ако имах мерак щях да и пиша. Между другото има си приятел, а се занимава с мен. Всъщност на мен не ми пука за нея, а приятелят и ме гледа криво, но и за това не ми пука. По тази линия може да се каже, че и аз имам приятелка, макар, че не знам колко ще издържа – на тази възраст моите връзки са мноого калпави….не мисля, че на 16 може да се получи връзка година плюс поне при мен, колкото и самоиронично да звучи……….

Социалните мрежи

Преди малко четох ревю на ново излязла социална мрежа, името на която няма да споменавам, а не виждам и смисъл. Сдържах се от коментар за да не ме разбере някой погрешно. Много често си мисля за безсмислените сайтове в интернет и за множеството сървъри на които са качени, както и вредата им от многото електричество – сайт за любителите на бирата – WTF? Някои дадоха за пример и блоговете, макар, че тук не съм много съгласен. Да, вярно е че доста хора пишем глупости от време на време, но все пак мога да дам далеч по-тъп пример. Социалните мрежи никнат като гъби, вземайки идеите и дизайна на други социални мрежи. Наскоро разговарях с един познат, който създаде една социална мрежа с цел да открадне потребителите на друга социална мрежа – някаква конкуренция, незнам и аз защо. Ако питате мен не виждам инвестиция в него. Аз използвам много малко социални мрежи, една от които е Twitter и да не кажа единствената. В другите, а и в twitter вече се сдържам да пиша безсмислени работи, тъй като прочетох някой стари постове, написани от мен и се издразних жестоко – сториха ми се някак детински . Както и да е, това е отделен въпрос. Исках да кажа нещо, не знам и аз какво и пак не успях – за пореден път доказах, че не съм по изказванията.

Мълчание

Днес бях страхотен темерут. Навих будилника по-рано с 20 минути с нагласата да си проверя пощата, защото чаках важен мейл. Между другото откакто използвам Thunderbird като мейл клиент започнах много да комуникирам по пощата и наистина ми е по-комфортно от скайп, който продължавам да не използвам. Както можеби знаете в София, Русе и Велико Търново ще се празнува пет годишнината на браузера Mozilla Firefox и ме подкукоросват да спретна нещо и тук. Обмислям идеята, а и както се предполага няма да го организирам сам разбира се – даже много хора подкрепят идеята. Все пак може много хора да не са фенове на линукс, но много голяма часта, да не кажа почти цялата използват този browser и би било добре да се съберем и да го обсъдим. Няма да е нещо като openfest, а просто на по бира с ползвателите и хората, които имат идеи за развитието на този софтуер. Ще ми се да задвижим нещата по-интересно да бъде и с подкрепата на мнозина може за 20 дена да успеем да направим още нещо хубаво за нашия град. Който е за идеята да ми напише коментар или да се свърже с мен на мейл или джабер. Та будилника си звъня, но както винаги толкова ми се спеше, че го изключих и пак заспах. След като се събудих и се оправих, сложих малко компютърна литература в чантата, че при заместниците е голяма скука и потеглих към училище. То валеше един дъжд…мислех да си хвана автобус, но откакто вече две години не използвам градски транспорт нямам никакво желание да се качвам на рейс – причините са много, а и не искам да срещам някои познати лица – пеша ми е добре, стига и времето да е добре. Както и да е. на път за училище ми дойде идеята днес да не общувам абсолютно с никой – нещо като обект за мълчание, но пред себе си. Писна ми да чувам „Гошо, млъкни“, „Стига си говорил в час“, „Не ми пука“ и тем подобни. Речено сторено – качих се в мг-то и не обелих нито дума. На петата минута започнаха да ме питат „да не си дал обект за мълчание?“ незнам си какво…“кажи нещо бе“….. Наистина има добри страни – учителите не ме закачаха, мълчейки не говорех глупости и не съм казал нищо, което би засегнало някой друг.  По едно време така ме изби шайбата, че целия клас се изкефи. Никой не вярваше, че ще издържа и до втория час, но уви – за пореден път си доказвам, че като обещая нещо мога да го изпълня. Цял ден мълчах като бит гъз с изключение на края, но както и да е – за мен задачата бе изпълнена. Мисля да продължа още няколко дена от следващата седмица да видим какви ще са реакциите.

Писна ми от даскало/и

Поредния скапан ден и вече сериозно ми иде да се гръмна и разбира се пак заради шибаното даскало и даскали. Коментари от рода „да си учил“ няма смисъл да пишете – не ми пука. Въпроса не е там дали уча или не, а там, че учителите се правят на коректни, а всъщност въобще не са. Единственият учител, който уважавах и ми падна в очите – пълен темерут. Връщат контролните по математика -  вярно е тва дето съм написал горе долу, само дето съм сбъркал някакъв знак – баам 2. Тука съм си виновен аз, окей. Същата учителка миналата година при еднакви оценки и решения на задачите в края на първия срок аз имах две, а една съученичка три. Ебаси дискриминацията. Имаше два счупени стола, за единия от които поех ангажимента да го поправя (макар и да не съм го чупил аз), нося го оправен и класната ми заявява „а дали има възможност и другия?“ От къде на къде? Който го е счупил да се оправя. За другия имах основателна причина да поема ангажимента. По английски на три пъти без домашна работа 2. От 8 изречения например нямам само две и ми пише без домашно – и там двойка. Вдига ме по биология на един въпрос и на първата дума вече имах двойка (не е като да нямаше какво да кажа). Днес влизам в час по етика и право „домашно?“ – не. Бум двойка. Нещо не си разбрал и „ауу ти не учиш, не знам как ще завършиш“. Писна ми от глупости. Това ли са учтивите, комуникативни и коректни учители? Оо и повярвайте – даже в момента съм с грозния учебник по биология. Половината вече гонят пенсията, че даже и параноята. Влизам в час по информатика, където компютъра ми се пуска 5-10 минути (да, много са стари) и веднага получавам изцепка от учителя:

- Още ли се моткаш? Всички други работят.

- Аз: Компютъра още не се е пуснал.

- Учител: Стига си се оправдавал и почвай да преписваш

Същия този учител ми заяви, че линукс не става за нищо, и че нищо не може да тръгне на него. Този дето на долна черта казва ниско тире (_) и така нататък. Няма да ставам програмист и по цял ден да пиша код! После се чудят родителите що ги лъжем. Как да кажа, че имам за 5 дена четири двойки, три от които и аз незнам защо? По същата причина не си дама и бележника. Все някога щели да разберат. Еми знам, кво да напрая, важното е, че няма да е на момента. И по тази линия и родителите нямат подход. Вместо да зеят и да ме плашат, че щели да ми вземат компютъра (поне преди така, макар, че вземаха само разклонителя, а аз си вадех резервния) и че нямало да се разберем така можеха поне да се позаинтересоват за какво имам двойка. Всичките ми проблеми идат от училище и забелязвам, че това е един огромен фактор в нервите…..Все повече и повече съжалявам, че влязох в математика…

Време за никъде…

Това да си тинейджър понякога е най-ужасната възраст в зависимост от обстоятелствата. Пълен си с проблеми – училище, учители, момичета, семейни проблеми, пороци нямаш годините, под контрола на вашите си и така. Напоследък се превърнах в строител. То не бе изолации, сглобяване на скелита, гранитогреси, рязане на плочи и други, но пък не е лошо да си навътре в занаята. Проблемът е там, че нямам свободно време и точно това ми го запълва главно. Другото което е, че постоянно тичам от единия край на града на другия пеша за глупости всеки ден. Като се има в предвид, че вече трета година живея в един супер скапан за мен квартал, лишен от удобство и транспорт, сутрин ставам в 6 и пеша заминавам към математическата като минавам през една камара баири и шибани пътища, но както и да е. Замислих се, че и трета година все сам вървя, затова от време на време се водя с един приятел. За две седмици ходих няколко пъти до поликлиниката (пак пеша естествено), единия път за да направя една услуга на сеста ми, а днес за един печат, който пък на мен въобще не ми трябва – че мога да играя физкултура модул (заради който пък като най-големи тъпанар стоя до 4 и нещо в училище), макар, че все повече се обеждавам, че трябваше да се освободя.  Между другото забелязвам, че в Габрово доста се е засилило строителството.,, което е хубаво де. И така – ежедневната простотия – учителите само мислят начини как да ни прецакат, а ние спим и чакаме да бие звънеца… Има още една камара глупости, за които мога да дрънкам и да ви се оплаквам, но едва ли на някой му пука. Даже на самия мен ми писна да пиша глупости, линукси и прочее….но повярвайте ми нямам време за излизане и в доста случеи компютъра е най-добрия ми приятел. Ще си цикля музиката за отпускане, ще си пиша тука глупостите да си го изкарам и от време на време се подсещам какво беше това чат